ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ!!!
Здравейте на
всички,за които сбъдването на нашите мечти е кауза!
Желанието ми да стана майка варира от времето,когато бях около 18 годишна,
но мечтата ми да пея и пътувам по света беше по-силно и надделя.
Така се изнизаха около 20 години,в които можех да имам дете,но не исках.
Когато вече исках дете-не можех.
Бях на около 32 години,когато ми откриха миома,после тя започна да расте, откриха и още няколко.
Това наложи отворена коремна операция,в следствие на която при зарастването се обрузаваха сраствания и това доведе до запушването и на двете ми тръби.
Излизайки от Майчин дом след операцията,много ясно си спомням,си казах,че следващия път искам да изляза от тая болница с бебе!
И тогава започна моята същинска: Мечта за дете.
Бях на 35 години,сега съм на 43.
Срещах принцове,които се оказваха просто жаби.
Къде с подкрепа,къде сама,аз следвах пътя към мечтата си.
Работех в чужбина и със спестените пари се връщах за да направя поредния опит.
Имам два опита Ин Витрo.
Първият не се получи от самото начало.
Последва още една лапароскопска операция за отсраняване на нови миомни възли.
При втория опит имахме закрепване,но ембрион не успя да се развие.
Бях срината,но продължавах да мечтая.
Съдбата ме срещна с мъжа,който е до мен сега.
Той ме спечели с това,че, знаейки за моя проблем,още от самото начало искаше да има дете от мен и вярваше и за мен,в моментите,когато аз не си вярвах.
Последва нова стимулация и пункция,но до трансфер не се стигна,защото нямах качествени яйцеклетки.
Беше ми тежко да приема,че яйчниците ми вече се предават.
Три лекарки от София, през различен период от време подтвърдиха мнението ,че вече трябва да започна да мисля за донорска яйцеклетка.
Излишно е да казвам,че подобна мисъл се приема трудно,но Мечтата за дете е единственото важно в случая и изисква приемане на обстоятелствата,такива каквито са.
Аз ИСКАМ да стана майка ,не си представям живота без дете,смятам,че еманацията на една жена и нейна същинска функция като такава е да осъществи най-естествената си потребност от поколение,което да я продължи на тая земя и мисля,че НЕ бих могла да бъда щастлива,ако нямам дете.
Годините ми напредват,финансово,но най-вече емоционално не мога да си позволя пореден опит ин витро с мои яйцеклетки.
Взехме решение да се включа в донорска програма,а по Божията промисъл осигурихме необходимата сума,която никак не е малка.
Днес,написах това писмо до вас с Надежда!
Дано моята мечта,както и тези на всички други мечтателки,се сбъднат тази година !
АМИН,дай Боже!
P.К.