Искам да бъда майка“, „Искам дете“ – в определен момент ние буквално усещаме това; за съжаление, този момент не винаги съвпада с пика на репродуктивната възраст. Съвременната медицина дава възможност да бъдете в същата „интересна“ ситуация с щастливо продължение.
При определени обстоятелства репродуктивните специалисти препоръчват IVF с донорски яйцеклетки. Разбира се, възникват съвсем разбираеми страхове: „дали бебето ще прилича само на донора, защото наистина искам да бъде като мен“; „ами ако донорът е болен от някакво заболяване и детето също го наследява“; „Какво мога да направя, ако донорът няма висше образование и няма същите способности в науката като мен, защото искам умен син или дъщеря!“
Нека да го разберем.
Кога наистина е необходима донорска яйцеклетка?
Нека веднага да направим резервация, че във всеки конкретен случай на IVF лекарите правят всичко възможно, за да получат собственото яйце на бъдещата майка за оплождане, но има случаи, когато това е невъзможно.
Ако изобщо няма яйцеклетки и не може да има, например яйчниците са били отстранени, спрели да работят поради менопауза или в резултат на лечение на рак с химиотерапия и лъчетерапия.
Ако въпреки всички усилия не е възможно да се „събудят” яйчниците и да се получат зрели яйцеклетки, след стимулиране на суперовулацията яйчниците са тихи или в тях не узряват достатъчно яйцеклетки (нисък яйчников резерв). Статистиката казва: вероятността от бременност със собствена яйцеклетка при жени след 40 години е 20-30%, при жени след 45 години – само 1-3%.
Ако ембрионите, получени след оплождане на „местни“ яйца, имат ниска жизнеспособност и не се вкореняват в матката, всички опити за IVF (3 или повече) са били неуспешни.
Ако бъдещата майка има тежки генетични заболявания , които не трябва да се предават на бебето.
Объркани гени: всичко е по-сложно, отколкото в училищен курс по биология
Много хора, когато говорят за генетика, се ръководят от силно опростени диаграми от училищен курс по биология. Например, синеока жена се омъжи за мъж с кафяви очи: какъв цвят ще бъдат очите на детето? Мнозина ще отговорят без колебание, че са кафяви. В края на краищата има доминиращ ген на „кафявите очи“, който „побеждава“ рецесивния ген на „сините очи“.
В действителност, разбира се, всичко е по-сложно. Всеки външен признак се формира под влиянието на много гени. Вземете същия цвят на очите. Има ген, наречен OCA2, който отговаря за количеството и качеството на пигмента меланин, произвеждан от клетките. Неговата активност се контролира от гена HERC2. Още осем гена допринасят за цвета на очите, някои от които влияят и върху цвета на кожата и косата. В зависимост от комбинацията от тези гени има много нюанси на ириса на окото.
Детето получава 50% от своята ДНК от биологичните си родители и това е сложен коктейл от много гени: те се смесват, някои се „събуждат“, други „заспиват“ и в някои от тях настъпват нови промени. Може би някой ден много мощни компютри ще могат да анализират генома на зародишните клетки и да разкрият външния вид на бебето, но в обозримо бъдеще подобни технологии едва ли ще станат достъпни в репродуктивните клиники и криобанките.
Някои хора, за да получат точно „техните гени“, използват зародишните клетки на роднини. На пръв поглед това решение може да изглежда идеално. Но и тук има много трудности. Първо, не винаги има такъв подходящ донор в семейството, не всеки ще се съгласи с това. Второ, неанонимното донорство може да доведе до много проблеми и конфликти в бъдеще, дори когато става въпрос за близки роднини.
Как вашето тяло влияе върху гените на донорската яйцеклетка?
Има такава наука – епигенетика. Тя изучава промени в генната активност и клетъчната функция, които не са причинени от промени в структурата на ДНК. Оказва се, че гените могат да работят по различен начин в зависимост от определени външни условия. И едно от тези условия може да бъде средата в матката на жената.
В лигавицата на матката се синтезират микроРНК – малки молекули, които не носят генетична информация, но могат да контролират генната активност. Тези микроРНК могат да проникнат в секретите на стената на матката, да се свържат с клетките на ембриона и да повлияят на неговото развитие. Досега този въпрос не е проучен достатъчно добре, но тази гледна точка се споделя, по-специално, от експерти от Валенсийския институт по безплодие (Fundacion Instituto Valenciano de Infertilidad, Испания) и Станфордския университет (САЩ). Ако вярвате на тази теория, се оказва, че жена, която е използвала донорска яйцеклетка и е забременяла до термина, до известна степен също може да се счита за биологична майка.
Има и друг начин, по който бъдещата майка влияе върху развитието на бебето по време на бременност – това е нейният начин на живот, хранене и навици.
Не всичко се определя от гените
Не надценявайте генетиката. Да, много външни черти и черти на характера са предопределени от последователността на ДНК, но не всички. Нивото на интелигентност, характер, навици, хобита и дори височина и физика – всичко това е силно повлияно от средата и възпитанието в семейството. Така във всеки случай участвате във формирането на личността и тялото на детето, то става ваше собствено. Неслучайно старата поговорка гласи, че истински баща е този, който е отгледал. Същото може да се каже и за майката.
За по – подробна информаци , може да се консултирате с екипа на инвитро център Доверие начело с Д-р Елена Бангеева