Ето и нашата история:
“С моята половинка се запознахме през март 2018г. Още от първата ни среща станахме най-добри приятели и знаехме, че сме един за друг. Няколко месеца по-късно заживяхме заедно. През май 2019г. имах непланирана биохимична бременност, а август месец се сгодихме и започнахме с официалните опити. Много искахме детенце, плод на нашата любов. Тогава не знаехме колко дълга и жестока борба ни очаква.
В резюме, няколко операции и цели 10 инвитро процедури, но щастието ни е на път. Ето и по-подробно историята на нашата борба. След около 8 месеца опити, отидох на профилактичен преглед, наложи се криодеструкция на шийката на матката, поради лезия.
Продължихме с опитите, като от август 2020г. започнах със стимулации с лекарства на естествени опити. Всяка една стимулация е проследена с фоликулометрия и таймиране на овулацията. За съжаление такава не настъпваше. Оказа се, че имам тежка поликистоза. След четири стимулации, простъпихме към лапароскопска операция през януари 2021г. Извърши се фенестрацията на яйчниците и за съжаление се наложи отстраняване на едната тръба, поради запушване и сраствания. Последваха нови две стимулации, но без положителен резултат. Юни месец направих цветна снимка и за съжаление се установи, че останалата ми тръба също е запушена.
Единственият ни шанс беше инвитро. Подадохме документи и решихме да се оженим преди процедурата и така юли 2021г. станахме официално съпруг и съпруга, макар и със скромна церемония. През октомври беше първата ни инвитро процедура в град Варна. Трансферираха 3 броя тридневни ембриончета, но нямаше имплантация. За съжаление нямахме замразени ембриончета. Решихме, че следващият опит ще е в София. Последва стимулация по дълъг протокол, като в резултат имахме два бластоциста. Трансферирахме едното ембрионче февруари 2022г., но отново нямаше имплантация. Последваха хистероскопия, безброй биопсии и нов трансфер юни 2022г. Отново нямаше дори опит за имплантация. Това започна леко да ни отчайва. Аз имах СПКЯ, а мъжът ми перфектна спермограма. Имам и нискорискова тромбофилия, заради която съм на инжекции след всеки трансфер, но резултат няма. Август 2022г. последва нова лапароскопска операция за отстраняване и на другата тръба.
Оказа се, че има ангиолейомиоматозно разрастване в стената на стенозата. Месец по-късно започнахме нова стимулация по дълъг протокол. За съжаление завърши с тежка хиперстимулация и бях на системи. За щастие имахме два бластоциста и едно тридневно ембрионче. Ноември 2022г. направихме двоен трансфер на 3ти и на 5ти ден. Започна дългото чакане и отново резултата е кръгла 0. Отново направих хистероскопия, защото от стимулацията получих хиперплазия на матката, нови биопсии и имахме зелена светлина за следващ трансфер. Февруари 2023г. направихме трансфера и на последното ни ембрионче.
За съжаление пореден опит без имплантация. Бяхме отчаяни, но решихме да продължим да се борим. Самофинансирахме се и заминахме за Турция. Там се разбра и причината за неуспехите ни. Оказа се, че съм носител на Робертсонова транслокация. Това е отклонение в кариотипа, което води до проблем в създаването на поколение. Това е изключително рядък проблем, но трябваше да приема съдбата си и да продължим с вяра и надежда да се борим. Дадоха ни 25% шанс за успех(в България ни казаха, че шанса ми за биологично дете клони към 0). Единственият ми шанс за бебче е здраво ембрионче след ПИД. Първата ми стимулация там се отложи с един месец, защото на прегледа се оказах с цели ОСЕМ кисти. Направих курс с контрацептиви и на следващия месец стартирахме с първа стимулация в Турция. Не можехме да повярваме на прекрасния резултат. Цели 5 бластоциста с перфектна морфологична оценка!
Започна следващото чакане- за резултатите от ПИД(предимплантационна генетична диагностика). За съжаление и 5-те ембриончета бяха с тежки аномалии, които са несъвместими с живота. Не мога да опиша колко трудно го преживяхме. Събрахме сили, финанси и заминахме отново за Турция. Този път имахме 3 бластоциста и отново всички с генетични аномалии. Бяхме съкрушени, но не спряхме да вярваме.
Направих си хранителен режим, след това и кратки Коледни пости. Отидохме и на литургията на Коледа, взехме причастие и искрено вярвахме, че ще бъдем благословени. Януари 2024г. направихме нова стимулация в Турция. Имахме цели 9 ембриончета до стадий бластоцист. След ПИД имахме цели 5 здрави ембриончета. Не можехме да повярваме и плачехме от радост. Март месец направихме трансфер на едната ни снежинка.
Седем дни по-късно направих тест и беше положителен!!! За първи път от толкова години борба. Беше нисичко, но се удвои първоначално. За съжаление щастието ни не беше за дълго…оказа се биохимична бременност. Беше ни много тежко, но за нас това беше и една малка победа! След месец почивка започнах подготовка за нов трансфер, но няколко месеца подред нещо се случваше и отлагахме. Явно така е било писано и бяхме сигурни, че нашето детенце ще дойде при нас в правилния момент.
Лятото направихме нов трансфер на две ембриончета. Този път видяхме хубав положителен резултат и най-накрая така мечтаните плътни две чертички точно на 15.08.2024 год. ! Бяхме на преглед и разбрахме, че е едно бебчето. Бременността не беше лека. Нашето борбено чудо се роди на 20.04.2025г. със спешно секцио с пълна упойка. Нашият първороден син го кръстихме Д…
..♥️
И К.