ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ИСТИНСКИТЕ ИСТОРИИ ЗА СБЪДВАНЕТО НА МЕЧТАТА ЗА ДЕТЕ ✨️✨️✨️
“Прилагам историята на моята бременност и раждане на дъщеря ми Зорница. Едно хубаво българско име, което измислихме с баща ѝ.
Историята на нашето семейство по пътя на желаното бебе започва в началото на 2024, когато разбирам, че съм бременна след индукция на овулация ( заради поликистозни яйчници). Всичко върви страхотно до 20 гестационна седмица, когато след прокървяване и спешен преглед една неделя сутрин постъпвам в Майчин дом София с разкритие. След кратки опити за запазване на бременността, се налага тя да бъде прекратена, а диагнозата е недостатъчност на маточната шийка. Макар плода да е добре развит, тялото ми не може да го задържи, а е твърде късно за оперативни интервенции. Изпращаме на небето момиченце с тегло 270 грама.
После тишина, всичко е празно и безсмислено.
След много дълги 6 месеца, от първи опит без асистенция отново съм бременна и този път знам, че ще трудно, но дори не предполагах колко много.
Този път няма радост, а само надежда и мъничко страх.
Започваме плахо със поставяне на серклажен конец по оперативен начин в 3ти месец, който да държи шийката затворена. Инжекции за разреждане на кръвта, всеки ден, синини, болка, няма значение.
И всичко като че ли върви добре до 6сти месец, когато се оказва, че конеца може и да не стои на мястото си защото от тежестта на плода се е образувала фуния. Пак болница – 15 дни системи с магнезий, инжекции, спукани вени, изследвания, още спукани вени и синини.
Страх.
След това леглото в къщи, и нищо друго.
Трета фетална морфология – бременността се държи само на конеца, но това не е единствения проблем. Бебето изостава, най-вероятно не се храни добре или има някаква инфекция. Никой лекар не дава гаранция до кога ще се задържи в мен и дали ще се роди живо и здраво. Момиченцето, което очакваме е около килограм и 200 грама. Има шанс за оцеляване, но никой не дава гаранции. За да се следи положението изкъсо – запис на тонове през ден и проследяване на доплери на плода на 4 дни.
Молитви – всеки ден, въпреки че не съм много набожна.
През останалото време – само хоризонтално положение в къщи. По чудо издържам така 8 седмици – до 37 седмица. Конеца държи, бебето, въпреки че изостава, все пак се храни, расте и развива.
Влизам пак в болницата, тонове по 2 пъти на ден и чакаме. До първи август 2025 сутринта, когато тоновете на бебето се оказват лоши и след спешно, но успешно цезарово сечение са появява нашата Зорница – 2,380 грама и 45 сантиметра. Малка е, но диша сама и се адаптира без да има нужда от интензивни грижи и кувиоз. В реанимация ставам първа, нямам търпение да ме заведат в стаята и да я видя. Боли ме, но вървя бързо към бебе бокса, влизам плахо, виждам млада акушерка, питам къде е. Кратка проверка на номера на гривните и я виждам.
Тя е там и е препрекрасна.
След целия стрес и ужас най-накрая усещам, че всичко си е заслужавало и е имало смисъл. Нашето всичко. След дъжда винаги изгрява слънце. 🙂
Пожелаваме успех на Фондацията и на всички кампании, надяваме се наистина да има повече хора, които да искат да родят и да отгледат децата си в България, защото макар и трудно, това е прекрасно! ”
Й.В.