Здравейте, казвам се Виолина и съм на 37 години. Работя като изпълнител на модели във фирма за изработка на дрехи. Преди десет години срещнах моята половинка Валентин, заедно сме и до днес. След 12 месеца неуспешни опити да си направим бебе, решихме, че е настъпил моментът да потърсим професионална помощ. Започна обикаляне по различни клиники и лекари. Направихме всички необходими изследвания. Диагнозата се оказа изчерпан яйчников резерв. Наистина голям шок – да разбера, че на 28 години имам изчерпан резерв. Все пак събрахме кураж да направим опит с инвитро процедура. По време на подготовката получих хиперстимулация, въпреки това извадиха само една яйцеклетка и тя беше куха. Чувствах се отчаяна и разбита. След около месец започнаха да ми се появяват и паник атаки, с които се борех повече от година. Състоянието ми се повтаряше след всеки неуспешен опит.
След деветгодишни опити в различни клиники пожелахме да опитаме с донорска яйцеклетка. Подадохме документи и предприехме нужните стъпки за изследвания в столична клиника.
Междувременно с моята шефка си направихме хороскоп за цялата година. Така се запознах с Ивелина Рускова. Тя, за моя изненада, се оказа и основател на фондация „Мечта за дете“, жена, минала по този път. Докато течеше подготовката за донорската програма, откриха, че имам бактериална инфекция. Тогава докторът ми каза, че това не е проблем за процедурата, но аз се притеснявах. Споделих с Ивелина и тя ми предложи, ако желая, да се консултирам с един невероятен специалист – д-р Шефкетова. Свърза ме с лекарката и още същия ден се видяхме. След разговора ни моят приятел каза, че това е нашето място и трябва да останем там. Отказахме се от другата клиника и се преместихме в болница Токуда.
Благодаря от цялото си сърце на д-р Шефкетова, че сбъдна нашата мечта. Но искам да благодаря и на съдбата, че ме срещна с най-прекрасния човек – Ивелина от фондацията, която с помощта на сдружение Оренда ни помогна не само финансово, но и емоционално. Не спираше да ми вдъхва вяра и кураж, че ще се сбъдне копнежът ни да имаме дете. Винаги бе до нас, за мен тя е всеотдайна, прекрасна и удивителна Жена.
Процедурата премина леко и щадящо. Трансферът мина добре, докато ми връщаха оплодените яйцеклетки, си мислех как чудото ще се случи. Бях на естрофем, аспирин протект, медрол, еутирокс (който продължавам да приемам) и фолиева киселина.
10 дни след трансфера не се сдържах и отидох да си направя кръвен тест. Гледах резултата и не можех да повярвам. Първият човек, на когото се обадих, беше приятелят ми. И до ден днешен ни се струва нереално, че след 9 години очакваме първата си рожба. Съвсем естествено е да се притесняваме как ще протече цялата бременност. Паралелно с това обаче осъзнаваме, че приказката е истинска и трепетно броим дните до раждането на нашето дете.
Борбата бе изключително тежка, преминахме през различни емоции, но истината е, че когато имаш точния човек до себе си, който не спира да те подкрепя, да ти бъде опора и да ти дава кураж, всичко е възможно.
Ще кажа на момичетата, които минават по този път, да не се отказват. Винаги има надежда, даже ако смятате, че не можете повече, се замислете дали пък това не е последното изпитание преди успешния опит. Желая късмет на всички дами!
списание 9 месеца