“НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ БОРБЕНИ МОМИЧЕТА “

“Здравейте, борбени момичета. Ето, че настъпи момента и аз да разкажа своята история със щастлив финал. Надявам се да вдъхна кураж и надежда на всички Ви, тръгнали по трудния и дълъг път .

Омъжих се 2016 г. и веднага започнахме опити за бебе. След три месеца неуспех, разбрах че някъде има проблем. Цикълът ми е изключително редовен, овулацията я усещам и знам точно кога е. Пуснахме спермограма като за начало и резултата беше катастрофален. Олигоастенотератозооспермия – с две думи, всички показатели под норма. Веднага ни насочиха към инвитро. И тъй, както аз нямах никакви проблеми, изведнъж се оказах със силно намален яйчников резерв. Направихме един опит 2017г., абсолютно неуспешен. 2018 г. последва втори опит с неуспешен свеж трансфер и положителен ЗЕТ. Буквално ми казаха, че сме хванали последният влак. До тук добре, но в 6г.с. прокървих и се започнаха проблемите. Оказа се, че прогестерона не ми достига, тъй като бях с подтисната овулация и съответно ми изписаха ударна доза. То хубаво, ама никой не се сети, че ще се сгъсти кръвта. Започнах да се чувствам изключително зле, не се хранех, обезводних се, свалих 10 кг. Изкарах цял месец в болница и на системи. И така до 14 г.с., когато загубихме сърдечната дейност, поради остър кръвен застой.

Много тъжна Коледа беше това. И съответно се започна всичко отначало. Смених доктора и клиниката. Отидох в друга клиника, където убиха всяка надежда. Директно ми казаха да се включа в донорска програма. Все пак направих един опит на естествен цикъл с напълно отрицателен резултат. И тъкмо се чудех дали да не хвана пътя за Турция, когато съдбата ме срещна с д-р Шефкетова. Три месеца ме подготвяше за опит. Изписа ми добавки и витамини, прати ме на имунолог, генетик. Общо взето направи всичко, което зависеше от нея. Последва моята трета стимулация. Извадихме 6 яйцеклетки, като три ембриона се развиха до стадий бластоцист. Последва фреш трансфер, за съжаление с никаква имплантация. Реално, останах с един единствен замразен ембрион и никаква надежда. След горчивият ми опит от предната бременност, д-р Шефкетова реши да направим трансфера на естествен цикъл и да използваме моята овулация.

И така, точно на същата дата, една година след моята загуба направихме трансфер и на 12.12. имах положителен кръвен тест от моят последен боец. Бременността ми беше изключително лека и приятна. Качих само 11 кг. и на рожденият ми ден се появи Мартин. И това, ако не е Божи дар… Сигурна съм, че няма нищо случайно.

Искам да благодаря на всички, които ми подадоха ръка, на Преслава Христова, момичето, от което тръгна всичко, на фондация “Мечта за дете” и Ivelina Ruskova, на д-р Шефкетова и нейният екип, и не на последно място, на любимият д-р Вецев, с който се чувствах толкова спокойна през тези 9 месеца. Без тях едва ли сега щях да гушкам моето момче .

Успех на всички, тръгнали по този дълъг и труден път. Резултата си заслужава .

Хубави и светли празници Ви пожелавам и една прекрасна и вълшебна Коледа!

Точно такава, каквато имах аз преди една година :)))”

Цитат о

Из писмото на Оля Ценова