Донорството на генетичен материал – яйцеклетки и сперматозоиди – е в основата на асистираната репродукция и дава надежда на хиляди семейства в България да сбъднат мечтата си за дете. Въпреки развитието на технологиите и нарастващото търсене, страната ни е изправена пред сериозен недостиг на местни донори. Анализът показва структурни, културни и социални бариери, които възпрепятстват устойчивото развитие на донорството.
Статистически портрет на донорството в България Яйцеклетки
Процедури с донорски яйцеклетки:
2020 г.: 1255 2023 г.: 1787 (ръст от над 42%)
Български донорки:
2021 г.: 317 2023 г.: 152 (спад с над 50%)
Чуждестранни донорки:
2021 г.: 193 2023 г.: 482 (увеличение с 149%) Сперматозоиди Български донори (2023 г.): 76 Внесени проби от чужбина: 246 (над три пъти повече от местните) Общ брой АРТ процедури (вкл. IVF, ICSI и донорски): 2020 г.: 12 995 2023 г.: 14 566 (ръст с около 12%) Дял на процедурите с донорски материал: 2020 г.: 9.7% 2023 г.: 12.3%
Защо не се дарява в България?
1. Липса на достатъчна информираност
Много хора нямат достъп до точна и разбираема информация относно какво представлява донорството, как протича процедурата и какви са рисковете и ползите. Митове и страхове доминират обществения дискурс – например, че жената може да остане без яйцеклетки след даряване.
2. Социални и културни стигми
Даряването на генетичен материал все още се възприема от много хора като „нещо срамно“ или „морално съмнително“, особено в по-консервативни среди. При мъжете съществува дори своеобразна “мъжествена бариера” – срам да дарят сперма.
3. Недостатъчно стимули и подкрепа
Българските донори не получават адекватни финансови и психо-социални стимули. За разлика от други страни, където дарителите са обезпечени с медицинска грижа, психологическа подкрепа и финансова компенсация, в България системата е слабо структурирана.
4. Нерешени правни и етични въпроси
Въпреки съществуващото законодателство (Закон за асистираната репродукция, Наредба №28), липсва единна стратегия за насърчаване на донорството и гарантиране правата на дарителите, реципиентите и бъдещите деца.
Международният контекст
В страни като Испания, Дания и Чехия, системите за донорство са силно развити:
В Испания: дарителите получават сериозна компенсация и медицинска грижа. Донорството е анонимно, но защитено законово. В Дания: съществуват национални банки с хиляди донори, както и прозрачни критерии за съвместимост. В Чехия: също се прилага гъвкава и добре уредена система, с активна държавна подкрепа.
България обаче все още разчита силно на внос от чуждестранни тъканни банки, което увеличава разходите и намалява националния капацитет за устойчивост.
Какво може да се направи? 1. Национална информационна кампания
Мащабна и целенасочена кампания за информиране на обществото относно безопасността, ползите и моралната значимост на дарителството.
2. Финансови и нефинансови стимули Осигуряване на платен отпуск при даряване Покриване на всички медицински разходи Наградни системи и данъчни облекчения 3. Психо-емоционална подкрепа
Въвеждане на задължителна консултация с психолози, както за дарители, така и за реципиенти.
4. Законодателни реформи Обновяване на регулациите за донорство в светлината на съвременните биоетични стандарти Създаване на Национален регистър на дарителите, с гаранции за анонимност и проследимост Заключение: Нов живот чрез общи усилия
Донорството на яйцеклетки и сперматозоиди не е просто медицински акт – то е акт на човечност и солидарност. Ако искаме да спрем „генетичния отлив“ и зависимостта от чуждестранни донори, трябва да изградим стабилна, информирана и стимулирана вътрешна мрежа от дарители. Само чрез синергия между държавата, медицинските институции, неправителствения сектор и обществото можем да създадем система, която да дава живот – буквално.
Анализ на тенденциите (2020–2023)
1. Устойчив ръст на процедурите с донорски материал
- Броят на процедурите с донорски яйцеклетки се е увеличил с над 42% за четири години – от 1255 през 2020 г. до 1787 през 2023 г.
- Делът на донорските процедури спрямо общия брой асистирани репродуктивни технологии (АРТ) също нараства: от 9.7% на 12.3%, което показва трайна нужда и интерес от подобен тип лечение.
2. Сериозен спад на българските донори
- Българските донорки на яйцеклетки са намалели с над 50% само за две години – от 317 през 2021 г. до 152 през 2023 г.
- Донорите на сперматозоиди също намаляват: от 89 през 2021 г. на 76 през 2023 г.
3. Увеличена зависимост от чуждестранни банки
- Донорките на яйцеклетки от чужбина почти се утрояват – от 193 през 2021 г. на 482 през 2023 г.
- Същата зависимост се наблюдава и при сперматозоидите – внесените проби са скочили от 162 на 246.
Какво означават тези данни?
- Зависимост от внос: България все по-често се обръща към чуждестранни тъканни банки, което крие рискове – по-високи разходи, удължено време за процедура, етични и правни различия между държавите.
- Недостатъчна информираност и мотивация: Спадът в броя на българските донори предполага:
- Липса на достатъчно информационни кампании;
- Слаба обществена подкрепа;
- Стигма и митове относно даряването;
- Липса на финансови и нефинансови стимули.
- Ниско ниво на обществена ангажираност: Темата за донорството не е достатъчно застъпена в публичния и политическия дискурс.
Какви действия са необходими?
1. Национална информационна и образователна кампания
- Провеждане на медийни кампании, реални истории на донори и пациенти.
- Включване на темата в училищни и университетски здравни курсове.
2. Въвеждане на стимули за донорите
- Финансови компенсации (в рамките на етично допустимото);
- Безплатни медицински прегледи и проследяване на здравословното състояние;
- Приоритетен достъп до определени здравни услуги.
3. Законодателни промени
- Промяна на нормативната уредба за защита на донорите и получателите;
- Развитие на национален регистър за донорство с контрол и проследимост.
4. Подкрепа за психо-емоционалната подготовка
- Създаване на програми за психо-емоционална подкрепа за донори и реципиенти;
- Работа с психолог, психиатър и етичен консултант преди и след процедурата.
5. Развитие на национални тъканни банки
- Инвестиране в инфраструктура, обучение на кадри и технологично обновяване;
- Разработване на дигитална платформа за достъпност и прозрачност.
Тенденцията за увеличено търсене на донорски генетичен материал е ясна и логична на фона на демографските и здравни предизвикателства в България. За да отговорим адекватно, е необходимо:
- Институционален ангажимент;
- Обществена мобилизация;
- Медицинска и правна реформа.
Даряването е дар на живот. С правилна подкрепа, образование и стимул – можем да изградим устойчива система, основана на солидарност и грижа.